вторник, 5 юли 2016 г.

Малкълм Гладуел - Давид и Голиат (2013 г.)

1 гл. 
2. Да предположим, че трябва да обобщите [резултатите от] всички войни, водени през последните 200 години между много големи и много малки страни. Да разгледаме само тези, при които едната страна е поне 10 пъти по-голяма по население и въоръжение от другата. Колко често според Вас по-голямата държава е побеждавала?  Повечето от нас, според мен, биха казали процент близък до 100. Разлика от 10 пъти е много. Но истинският отговор може да Ви изненада. Когато политологът Иван Арегуин-Тофт пресмята отношението преди няколко години, той получава 71.5%. В малко по-малко от една трета от случаите, по-слабата страна побеждава.
Арегуин-Тофт тогава поставя въпроса по друг начин. Какво се случва при конфликт между по-силна и по-слаба държава, когато по-слабата постъпва както е постъпил Давид* и отказва да се бие по начина, по който по-силната държава иска да се бие, използвайки неконвенционална или партизанска тактика [вместо това]? Отговорът: в този случай процентът на победите [на по-слабата страна] нараства от 28.5 до 63.5%.

*Има се предвид библейската история за Давид и Голиат, когато финикиецът Голиат предизвиква някой от еврейското племе на честен двубой с мечове, но вместо това излиза Давид с прашка, прасва го в главата с един камък и му отрязва главата (горе-долу както Индиана Джоунс с пистолета на пазара в Кайро срещу оня с ятагана).

Няма коментари:

Публикуване на коментар